Нитазоксанидът, известен като 2-(ацетилокси)-N-(5-нитро-2-тиазолил)бензамид, е разработен в началото на 70-те години на миналия век като ново антипаразитно средство. Той се синтезира чрез промяна на един бензолов пръстен в никлозамида в нитротиазол [1]. Първоначално е тестван за потенциала му срещу различни протозойни и хелминтни инфекции при редица животински видове и скоро демонстрира ефикасност срещу чревни цестоди (червеи) при изследвания върху хора. Този ранен успех води до одобрението на FDA от лабораториите на Ромарк, като става първото и единствено лекарство, одобрено за лечение на криптоспоридиеви инфекции в САЩ [1].

Освен това нитазоксанидът демонстрира ефикасност и срещу различни бактериални инфекции, включително Clostridium difficile и Mycobacterium tuberculosis, което се дължи на намеса в основни ензими на анаеробния енергиен метаболизъм [1]. Безопасността и ефикасността му при лечението на чревни паразитни инфекции са добре документирани, като в световен мащаб са лекувани повече от 75 милиона души [1], което подчертава ценната му роля в съвременната медицина срещу чревни червеи, включително Ascaris lumbricoides (човешки кръгъл червей) и Gardia lamblia (Giardia intestinalis).

Нитазоксанид срещу Ascaris lumbricoides и други

Чревните червеи, като хурки, човешки кръгли червеи (Ascaris lumbricoides), острици, трихомониаза, щитоносни червеи и различни видове плоски червеи и тении, могат значително да нарушат здравето на храносмилателната система, което води до дискомфорт и други сериозни здравословни проблеми. Нитазоксанид, известен за лечение на някои протозойни инфекции, също е показал обещаващи резултати срещу тези паразити. Проучванията показват, че нитазоксанид успешно е излекувал 91% случая на инфекция с Ascaris lumbricoides [2]. В сравнително проучване, включващо 70 деца с инфекции от човешки кръгли червеи (Ascaris), лекуваните с нитазоксанид са имали 89% излекувани и почти пълно елиминиране на всички яйца от организма. Този медикамент е бил ефективен и срещу различни видове тении, като процентът на успеваемост е бил между 75% и 85% [2]. Ефикасността на нитазоксанида вероятно се дължи на способността му да блокира специфична ензимна реакция, важна за оцеляването на тези паразити без кислород. Това превръща нитазоксанида в ценна алтернатива в борбата с тези често срещани, но досадни инфекции.

Освен това в Колима, Мексико, в проучване, включващо 280 участници, включително деца, юноши и възрастни, е установена инфекция с Ascaris lumbricoides в 38% общности [3]. Чрез подробни фекални анализи и социално-икономически и хигиенни оценки 81% лица с паразити са имали A. lumbricoides. Забележително е, че лечението с нитазоксанид излекува 88% случая на аскаридоза и значително намали заболеваемостта с 97,5% [3]. Тези резултати подчертават потенциала на нитазоксанида като ефективно средство за лечение на чревни паразитни инфекции, особено в райони с лоши хигиенни условия.

Нитазоксанид и Giardia lamblia

Нитазоксанид е показал потенциална антипаразитна активност срещу Giardia lamblia и широк спектър от други паразитни инфекции. Проучване, включващо 272 деца на възраст от 2 до 14 години, изследва ефикасността на нитазоксанид като еднократно лечение на смеси от протозойни и хелминтни чревни инфекции [4]. Използвайки въпросници за домакинствата, изследователите са събрали социално-икономически и хигиенни данни. Изследванията на изпражненията потвърдиха инфекции с протозои като Giardia lamblia и Entamoeba histolytica/E. dispar, и хелминти, включително Hymenolepis nana и Ascaris lumbricoides. След лечението на 121 заразени деца с нитазоксанид, 84% протозойни инфекции и 95% хелминтни инфекции са успешно ерадикирани [4], което показва високата ефикасност на нитазоксанида и отличния му профил на безопасност, без значителни странични ефекти. Тези резултати показват потенциала на нитазоксанида като ефективно, широкоспектърно антипаразитно средство при деца със смесени паразитни инфекции. Освен това проучване, проведено в Кахамарка, Перу, включва прилагане на нитазоксанид на деца в зависимост от възрастта им - 100 mg за деца на възраст 1-3 години и 200 mg за деца на възраст 4-11 години, два пъти дневно в продължение на три дни [5]. Лечението успешно е излекувало 89% случая на аскаридоза и трихуриаза и 82% случая на хименолепиаза, подчертавайки широката ефикасност на нитазоксанида [5]. Освен това това е постигнато с минимални странични ефекти, което потвърждава безопасността и ефикасността на лекарството като възможност за лечение на деца с паразитни инфекции.

В случай на Entamoeba histolytica/E. dispar, Giardia duodenalis и други, проучване, проведено в Сан Педро Толиман, Керетаро, Мексико, показа ефикасността на нитазоксанида [6]. Резултатите разкриват, че нитазоксанидът успешно елиминира инфекции, причинени от паразити като Entamoeba histolytica/E. dispar, Giardia duodenalis и други, с ефикасност, варираща от 71 до 100% [6]. Важно е да се отбележи, че лечението (прилагано в дози от 500 mg за възрастни и 200 mg за деца под 12-годишна възраст, два пъти дневно в продължение на три дни) не е повлияло на стойностите на хематологията или клиничната химия, което показва неговата безопасност. Освен това лекарството се приема добре от мнозинството, като само малка част от тях изпитват лек дискомфорт в корема. Освен това в клинично изпитване, включващо 100 деца на възраст приблизително 3,3 години, нитазоксанид значително намалява продължителността на инфекциозната диария [7]. В това двойно сляпо проучване децата, страдащи от диария в продължение на три до 29 дни, са получавали нитазоксанид или плацебо в продължение на три дни. Тези, които са приемали нитазоксанид, са се възстановили за около 23 часа, много по-бързо от групата на плацебо, която се е възстановила за 103,5 часа [7]. Лекарството е било особено ефективно срещу Giardia lamblia и недиагностицирани случаи, като не е имало значителни странични ефекти. Тези резултати подчертават потенциала на нитазоксанида като безопасен вариант за лечение на диария в детска възраст, включително когато причината за инфекцията е неясна.

Интересно е, че в друго проучване в Националната болница Point G. в Бамако, Мали, 18 хоспитализирани пациенти, страдащи от диария, причинена от паразитни инфекции, включително 17 с ХИВ и 12 със СПИН в четвърти стадий, са лекувани с нитазоксанид [8]. Прилагането на 500 mg нитазоксанид два пъти дневно в продължение на седем дни е довело до значително намаляване или пълно изкореняване на ооцистите на Cryptosporidium parvum при седем от 12 пациенти със СПИН в четвърти стадий [8]. Освен това при четирима пациенти се наблюдава пълно отшумяване на диарията. В това проучване се съобщава и за ефикасността на нитазоксанид срещу други паразити, като Isospora belli, Entamoeba histolytica и Giardia lamblia. Тези резултати подчертават потенциала на нитазоксанида като добре поносимо и ефективно лечение на чревни паразитни инфекции, особено при пациенти с напреднал стадий на ХИВ/СПИН.

Освен това, в сравнително проучване за лечение на гиардиаза, причинена от паразита Giardia intestinalis, 110 деца са лекувани с нитазоксанид за три дни или метронидазол за пет дни [9]. Забележително е, че на седмия ден при 85% от лекуваните с нитазоксанид е настъпило пълно отшумяване на диарията, което съвпада с 80% успеваемост, наблюдавана в групата с метронидазол, като в повечето случаи отшумяването е било по-бързо [9]. Тези резултати подчертават, че нитазоксанидът е мощна, бързодействаща и добре поносима възможност за лечение на гиардиаза при деца, която предлага по-кратък курс на лечение в сравнение с традиционната схема с метронидазол. Освен това в друго проучване се сравняват нитазоксанид и тинидазол при лечението на гиардиаза при 166 деца, заразени с Giardia lamblia [10]. Участниците са разделени на две групи; едната получава нитазоксанид (7,5 mg/kg два пъти дневно в продължение на три дни), а другата - еднократна доза тинидазол (50 mg/kg). От 137 души, завършили проучването, групата с тинидазол е имала по-висок процент на излекуване - 90,5%, в сравнение със 78,4% за групата с нитазоксанид [10]. Въпреки по-ниската ефикасност, нитазоксанидът се е понасял добре, като е имал само незначителни временни странични ефекти. Това проучване сочи нитазоксанид като обещаваща алтернатива на тинидазол за лечение на гиардиаза при деца, особено ценна в условията на опасения за лекарствена резистентност.

Нитазоксанид и вирусни инфекции

Нитазоксанидът, традиционно известен за борба с паразитни инфекции, наскоро беше изследван за потенциала му срещу вирусни заболявания, включително COVID-19 (причинен от вируса SARS-CoV-2). В различни проучвания е оценена ефикасността на нитазоксанида за намаляване на вирусния товар и предотвратяване на прогресията на вирусните заболявания [18, 19, 20]. В клинично изпитване за оценка на ефикасността на нитазоксанид срещу COVID-19 възрастни пациенти, проявяващи се с ранни симптоми, са лекувани с нитазоксанид или плацебо [18]. Въпреки сходната степен на отзвучаване на симптомите между двете групи, пациентите, лекувани с нитазоксанид, показват значително намаляване на вирусния товар. По-конкретно, при 29,9% от хората, приемащи нитазоксанид, не е открит вирус в сравнение с 18,2% в групата на плацебо [18], което показва потенциала му да намали разпространението на вируса в ранните стадии на случаите на COVID-19. Тази констатация подчертава нитазоксанида като обещаващ вариант за ранно лечение за потискане на предаването на SARS-CoV-2. Освен това многоцентрово проучване подчертава способността на нитазоксанида да подобри елиминирането на вируса, когато се добави към стандартните грижи за пациенти с нетежък COVID-19 [19]. В групата с нитазоксанид е установен по-висок процент на пациенти, свободни от вируса, в сравнение с пациентите, ползващи само стандартни грижи.

При вирусен гастроентерит в едно проучване са изследвани 500 mg нитазоксанид при 50 амбулаторни пациенти на възраст 12 години и повече с диария, причинена от норовирус, ротавирус или аденовирус [20]. Резултатите показват, че при тези, които са лекувани с нитазоксанид, симптомите отзвучават значително по-бързо, с медиана от 1,5 дни, в сравнение с 2,5 дни при тези, които са получавали плацебо. Освен това това подобрение е било особено забележимо при пациенти с ротавирусни и норовирусни инфекции [20]. Това проучване, при което не са регистрирани значими нежелани събития, предполага, че нитазоксанид може да бъде безопасен и ефективен вариант на лечение за намаляване на продължителността на вирусния гастроентерит при възрастни и юноши. В допълнение, друго проучване съобщава, че нитазоксанид показва значителна активност срещу вирусите на морбили и кучешка тения [21]. Въпреки ваксините, инфекциите с вируса на морбили и кучешка тения (CDV) се възобновяват, причинявайки повече от 100 000 смъртни случая годишно. Забележително е, че нитазоксанид пречи на фюжън протеина на вируса, отговорен за способността на вируса да се разпространява [21]. Това откритие предполага, че нитазоксанидът може да се разглежда като обещаващ кандидат за разработване на лечения срещу морбили и кучешка тения, давайки нова надежда за здравето на хората и животните.

Нитазоксанид и здравето на черния дроб

Проучване, оценяващо нитазоксанид като алтернатива на метронидазол при неусложнен чернодробен абсцес, причинен от амеби, установява, че той е еднакво ефективен. Прилаган в доза от 500 mg два пъти дневно в продължение на 10 дни, нитазоксанидът води до 73,3% общ процент на разрешаване на абсцеса след 6 месеца, като предлага по-добра поносимост и по-малко странични ефекти [22]. Друго проучване сравнява нитазоксанид с рифаксимин при лечението на чернодробна енцефалопатия при 60 пациенти. Резултатите показват, че Nitazoxanide значително подобрява психичния статус, удължава ремисията и подобрява качеството на живот с малко странични ефекти, което предполага по-безопасна и ефективна алтернатива [23]. Освен това проучване върху 120 пациенти с цироза и изявена чернодробна енцефалопатия (HE) показва благоприятни ефекти на нитазоксанид в комбинация с лактулоза. Комбинираното приложение значително подобрява психичния статус в сравнение със самостоятелното приложение на лактулоза, което показва потенциала на нитазоксанида за подобряване на лечението на HE [24]. Освен това, за лечение на фасциолоза, проучване в Атлиско, щата Пуебла, Мексико, включващо ученици, разкрива 5,78% средна честота на инфекция с Fasciola hepatica, главно поради консумацията на сурови зеленчуци. По отношение на лечението, прилагането на нитазоксанид показа 94% до 100% ефикасност срещу фасциолоза, като отбеляза първото идентифициране на ендемичен район на човешка фасциолоза в Северна Америка и предложи нитазоксанид като ефективна алтернатива на традиционното лечение [25].

Освен това проучване в делтата на Нил в Египет показва, че нитазоксанидът е много ефективен при лечението на чревна и чернодробна амебиаза, като симптомите на чревната амебиаза 94% са отшумели и при всички пациенти с чернодробна амебиаза е имало положителен отговор. Това сочи, че нитазоксанидът е мощно средство за лечение на амебиаза [26]. Освен това друго проучване, проведено в Египет, показва, че 30,4% пациенти с хроничен хепатит С генотип 4, лекувани с нитазоксанид, са постигнали неоткриваеми нива на HCV РНК по време на терапията. Важно е да се отбележи, че този отговор се запазва 24 седмици след терапията при 17,4% лекувани пациенти, което показва устойчива полза. Това предполага нитазоксанид като потенциална монотерапия за хроничен хепатит С, особено ефективна при пациенти с по-ниски начални нива на HCV РНК [27]. И накрая, в северната част на Перу проучване сравнява ефикасността на нитазоксанид с плацебо при лечението на фасциолоза - сериозен здравен проблем, причинен от инфекции с Fasciola hepatica. От 100 участници - 50 възрастни и 50 деца - оценката след лечението показва ясно предимство на нитазоксанида пред плацебо, като 60% възрастни и 40% деца, лекувани с нитазоксанид, са елиминирали инфекцията, в сравнение със значително по-ниските проценти на успех в плацебо групите. Лечението е било не само ефективно, но и добре поносимо, със само леки и временни странични ефекти [8]. Тези констатации подчертават потенциалната роля на нитазоксанида като безопасно и ефективно средство за лечение на различни чернодробни заболявания, включително чернодробен абсцес, инфекция и фасциолоза [28].

Нитазоксанид и здраве на храносмилателната система

В проучването е тествана ефикасността на нитазоксанид срещу Helicobacter pylori, като е сравнен със стандартни антибиотици при 100 пациенти. Групата с нитазоксанид отчита 92% степен на възстановяване, като значително намалява риска от развитие на резистентност към лечението с 54%. Това предполага, че нитазоксанидът е жизнеспособна алтернатива за лечение на H. pylori, особено при резистентни случаи [29]. Друго проучване в Египет, включващо 224 пациенти с H. pylori, са лекувани или с режим, базиран на нитазоксанид, или с традиционна терапия. Групата с нитазоксанид е имала процент на ерадикация от почти 95%, значително по-висок от 61% при стандартното лечение, което показва неговата ефикасност като първа линия на лечение на H. pylori [30]. Освен това в друго проучване в Университетската болница в Танта е тестван режим, базиран на нитазоксанид, върху 100 пациенти, които не са отговорили на стандартната терапия за H. pylori. Новото лечение постига степен на ерадикация 83%, предлагайки обещаваща възможност за вторично лечение на резистентни инфекции с H. pylori [31].

В случай на криптоспоридиоза проучване върху деца с криптоспоридии показва, че лечението с нитазоксанид изчиства паразита при пациенти с 80% с компетентна имунна система още през първата седмица. По същия начин след четири седмици степента на изчистване се подобрява до 93,3% в групата на NTZ в сравнение с 43,3% в групата на плацебо. В повечето случаи диарията е отшумяла в рамките на три до пет дни, което подчертава ефикасността на нитазоксанида срещу криптоспоридиоза [32]. При улцерозен колит (УК) в проучване в Узбекистан върху 100 пациенти с УК е оценен ефектът от лечението на чревни паразити с нитазоксанид. Комбинацията от нитазоксанид с месалазин значително подобрява заздравяването на лигавицата в сравнение с всяко от използваните самостоятелно лечения, което предполага потенциална полза за лечението на УК [33].

Нитазоксанид и диария

Проучване, включващо малки деца с ротавирусна диария, тества ефикасността на нитазоксанид и пробиотици. Приложен на 75 деца, нитазоксанидът значително намалява продължителността на болничния престой и продължителността на диарията в сравнение със стандартното лечение, с леки предимства пред пробиотиците. Това показва, че нитазоксанидът е ключов вариант за лечение на остра ротавирусна диария при деца [34]. Срещу Cryptosporidium в проучване в Египет е тестван ефектът на нитазоксанид при възрастни с диария, предизвикана от Cryptosporidium. В двойно сляпо проучване, включващо 90 амбулаторни пациенти, при лекуваните с нитазоксанид е наблюдаван 96% клиничен отговор и 93% изчистване на Cryptosporidium, което значително превъзхожда плацебо. Това доказва ефикасността на нитазоксанид при лечението на Cryptosporidium инфекция при пациенти без имунен дефицит на възраст 12 години и повече [35].

Освен това нитазоксанид е оценен за лечение на диария и чревно възпаление, свързани с Blastocystis hominis. Сред участниците в 86%, лекувани с нитазоксанид, се наблюдава отшумяване на симптомите и изчистване на B. hominis, което значително превъзхожда резултатите на плацебо групата. Проучването потвърждава, че B. hominis е патоген, а нитазоксанидът - мощно средство за лечение [36]. В друго проучване, включващо пациенти със СПИН и криптоспоридиоза, се наблюдава подобрение на симптомите при 59% от 357 пациенти, лекувани с нитазоксанид. Лечението е било добре понасяно, дори при високи дози, което подчертава потенциала на нитазоксанида като безопасна и ефективна възможност за лечение на криптоспоридиоза при пациенти със СПИН [37]. Освен това проучване в детската болница на университета в Кайро върху тежка ротавирусна диария при деца под седемгодишна възраст показва, че нитазоксанид значително намалява продължителността на заболяването. Децата, получаващи доза нитазоксанид 7,5 mg/kg, съобщават за средно време до отшумяване на заболяването в рамките на 31 часа в сравнение със 75 часа за групата на плацебо, което показва ефикасността на нитазоксанид при ротавирусни инфекции, лекувани в болница [38].

Друго проучване, включващо 66 пациенти с ХИВ с диария, причинена от Cryptosporidium parvum, показва значително подобрение след лечение с нитазоксанид. Пациентите са получавали дози нитазоксанид 500 mg или 1000 mg или плацебо в продължение на две седмици. И двете дози нитазоксанид значително превъзхождат плацебо по отношение на изкореняването на паразита, като приблизително две трети от пациентите във всяка група с нитазоксанид постигат излекуване на паразита и изчезване на диарията. Лечението също така е било добре прието, което показва потенциала на нитазоксанида като безопасен и ефективен вариант за тази уязвима популация [39]. И накрая, проучване в делтата на Нил в Египет тества нитазоксанид при 100 възрастни и деца с диария, причинена от

Cryptosporidium parvum. Дозите варират в зависимост от възрастта, като водят до отзвучаване при пациентите, лекувани с 80%, след седем дни, в сравнение с 41% с плацебо. Това демонстрира потенциала на нитазоксанида за ефективно и бързо лечение на диария, предизвикана от Cryptosporidium [40].

Нитазоксанид и бактерии E. coli

Нитазоксанидът е показал потенциална ефикасност срещу резистентни към колистин щамове на Escherichia coli (E. coli), предлагайки нова стратегия за елиминиране на тези резистентни микроби. В комбинация с колистин NTZ може да засили антибактериалния ефект на колистина, предоставяйки алтернативна възможност за справяне с подобни предизвикателства, свързани с бактериалната резистентност [41]. Освен това нитазоксанидът е показал потенциална активност срещу щамове на Escherichia coli (E. coli), особено срещу агресивната E. coli (EAEC). Известно е, че EAEC причинява хронична диария и недохранване сред децата и заразените с ХИВ лица. Проучванията in vitro разкриват, че въпреки че щамовете E. coli проявяват резистентност към нитазоксанид в среда с богати хранителни вещества, ефикасността му се подобрява в минимална среда, което показва потенциала му при специфични условия [42]. Нитазоксанид пречи на образуването на биофилм - ключов фактор за вирулентност на EAEC - чрез инхибиране на сглобяването на фимбриални адхезини, които са от съществено значение за бактериалната адхезия към чревната лигавица. Освен това, в контекста на намаляване на детските инфекции и свързаните с тях нарушения на растежа, проучване, използващо нитазоксанид в комбинация с азитромицин, показва преходно намаляване на инфекцията от агрегиращи E. coli. Въпреки че антимикробната интервенция не е имала значителен ефект върху дългосрочните нива на инфекциите или резултатите от растежа, това показва значителна роля на нитазоксанида в лечението на чревни инфекции, включително такива, причинени от EAEC [43]. Тези констатации подчертават ролята на нитазоксанида срещу щамове E. coli, особено способността му да повишава ефикасността на колистина срещу резистентни щамове и да пречи на адхезията на EAEC и образуването на биофилм.

Нитазоксанид и Staphylococcus aureus

Нитазоксанид показва мощна активност срещу резистентни щамове на Staphylococcus aureus, включително резистентни на конвенционално лечение. Въз основа на научни изследвания нитазоксанид е ефективен срещу щамове S. aureus, които са резистентни към други лекарства, което го прави потенциална възможност за лечение на трудни инфекции [44]. Важно е да се отбележи, че нитазоксанид повишава ефикасността на линезолид, ключов антибиотик, създавайки мощна комбинация срещу чувствителни и резистентни инфекции със S. aureus. Тази синергия предлага обещаващ подход за лечение на резистентни инфекции [44]. Освен това нитазоксанид предотвратява образуването на биофилми от S. aureus, което е голямо предизвикателство при лечението на инфекции, тъй като биофилмите предпазват бактериите от антибиотици. Въпреки че Nitazoxanide не разрушава съществуващите биофилми, той възпрепятства натрупването на нови биофилми, като нарушава бактериалния защитен механизъм [45]. Интересно е, че основен настоящ проблем с антибиотиците е, че бактериите могат да станат резистентни към тях. Изглежда обаче, че S. aureus не развива резистентност към нитазоксанид, което означава, че той може да остане ефективен за по-дълъг период от време [44]. Предполага се, че антифилмовият ефект на нитазоксанида се намесва в зависимите от цинка процеси, отговорни за образуването на биофилма, като се насочва към сглобяването на биофилма на молекулярно ниво, без да се извършва пряко хелиране на цинка. Този механизъм показва потенциала на нитазоксанид да се бори с инфекциите, свързани с биофилм, по нов път, подчертавайки стойността му за справяне с комплексни бактериални инфекции [45].

Дозировка на веществото нитазоксанид

Според препоръките на FDA дозата на нитазоксанид е 500 mg перорално с храна на всеки 12 часа в продължение на 3 дни за пациенти на възраст 12 години и повече. При деца на възраст 11 години или по-малки не трябва да се дават таблетки нитазоксанид, тъй като дозата, съдържаща се в една таблетка, надвишава препоръчителното количество за тази възрастова група.

Въз основа на горното обсъждане, при лечението на стомашно-чревни инфекции, причинени от протозои, дозите се оптимизират специално за възрастовата група на пациента:

- За възрастни с инфекции с Giardia lamblia: Препоръчва се нитазоксанид 500 mg перорално на всеки 12 часа с храна в продължение на три дни от лечението.

- За лечение на инфекция с Giardia lamblia при деца: нитазоксанид се прилага в доза 7,5 mg/kg два пъти дневно в продължение на три дни.

- За лечение на инфекции, причинени от Ascaris lumbricoides: обичайната доза нитазоксанид за възрастни и деца на възраст 12 години и повече е 500 mg перорално на всеки 12 часа с храна. Тази доза обикновено се препоръчва за период от три дни.

- За деца под 12-годишна възраст: Препоръчителната доза за лечение на диария, предизвикана от Cryptosporidium, при деца е разделена на възрастови категории. Децата на възраст 1-3 години са получавали 100 mg нитазоксанид, тези на възраст 4-11 години - 200 mg, а юношите на възраст 12 години и повече - 500 mg. Тези дози са давани два пъти дневно в продължение на тридневен курс.

- За възрастни и юноши на възраст 12 и повече години: В контекста на лечението на чревна и чернодробна амебиаза, както и на диария, предизвикана от Cryptosporidium, препоръчителната доза е 500 mg нитазоксанид, прилаган два пъти дневно. Продължителността на лечението варира в зависимост от състоянието; за амебиазата е определен десетдневен курс, докато за диарията, предизвикана от Cryptosporidium, е достатъчен тридневен курс.

- За лечение на ротавирусна диария при деца: В проучване, насочено към деца с тежка ротавирусна диария, определена доза от 7,5 mg/kg нитазоксанид перорална суспензия е прилагана два пъти дневно в продължение на три дни. Това е било насочено към хоспитализирани деца на възраст под 7 години.

- За криптоспоридиоза, свързана със СПИН: Лечението на пациенти със СПИН-свързана криптоспоридиоза включва дози нитазоксанид от 500 до 1500 mg два пъти дневно, като продължителността на лечението и дозата се коригират в зависимост от отговора и поносимостта на пациента.

**Нежелани реакции и съображения за нитазоксанид**.

Най-често съобщаваните нежелани реакции са коремна болка, главоболие, хроматурия (промени в цвета на урината) и гадене. Надпазарното наблюдение установи допълнителни нежелани реакции като диария, гастроезофагеална рефлуксна болест, замаяност, диспнея, обрив и уртикария, въпреки че точната им честота остава несигурна поради спонтанния характер на съобщенията [46].

Лекарствените взаимодействия, особено с други лекарства, които се свързват силно с плазмените протеини с тесни терапевтични индекси, като например варфарин, изискват наблюдение поради потенциална конкуренция за местата за свързване. Широкото свързване на нитазоксанид с плазмените протеини (>99,9%) изисква повишено внимание [46].

Съображения, свързани с бременността и кърменето, подчертават липсата на данни за присъствието на нитазоксанид в човешкото мляко и неговите ефекти върху кърмачетата или производството на мляко. Проучванията върху животни при бременни плъхове и зайци не показват тератогенност или фетотоксичност при дози, значително по-високи от препоръчаните за хора, което предполага липса на рискове, свързани с лекарството при бременност при хора.

Употребата на нитазоксанид при специфични популации, включително педиатрични и гериатрични пациенти, подчертава безопасността и ефикасността при лица на възраст от 12 до 17 години, като се препоръчва повишено внимание при лица на възраст 11 години и по-малко поради съображения, свързани с дозировката [46].

Нитазоксанид, поносимост и предозиране

Диапазон на поносима доза: Нитазоксанид се понася добре до максимална еднократна доза от 4 грама (g) в изпитвания, със или без храна [47]. Приемливата дневна доза при проучвания с многократно прилагане показва, че 0,5 g, приемани два пъти дневно (b.i.d.), се понасят добре само с леки странични ефекти на ниво, сходно с това на плацебо [48].

Опасения за предозиране: По-високи дози, като например 1 g b.i.d., се свързват с увеличаване на стомашно-чревните странични ефекти, включително диария и дискомфорт в корема, което показва, че има праг, над който поносимостта към лекарството намалява [48]. Въпреки че не са наблюдавани значителни промени в електрокардиограмите (ЕКГ), жизнените показатели или лабораторните резултати дори при по-високи дози, повишената честота на страничните ефекти предполага повишено внимание.

Профил на безопасност: Въпреки повишената честота на нежеланите ефекти при по-високи дози, профилът на безопасност на нитазоксанида остава благоприятен, като не са докладвани значителни нежелани събития или клинично значими промени в ЕКГ, жизнените показатели или лабораторните резултати до максималната тествана доза от 4 g [47].

Нитазоксанид - какво още трябва да знаете?

Обобщение на ефекта на нитазоксанид като антипаразитен агент

Нитазоксанидът, разработен в началото на 70-те години на миналия век като 2-(ацетилокси)-N-(5-нитро-2-тиазолил)бензамид, се отличава с широкоспектърна активност срещу различни паразитни и бактериални патогени. Първоначалният му успех срещу чревни цестоди води до одобрението на FDA на лекарството за лечение на инфекция с Cryptosporidium; той обаче е показал ефикасност и срещу протозойни и микробни инфекции като Clostridium difficile и Mycobacterium tuberculosis. Ролята на нитазоксанида срещу чревни червеи като Ascaris lumbricoides и Giardia lamblia подчертава значението му за справяне с паразитни инфекции, които оказват значително влияние върху здравето в световен мащаб. Освен това заслужава да се отбележи потенциалът на нитазоксанида срещу вирусни заболявания, включително способността му да намалява вирусния товар и да предотвратява прогресията на вирусните заболявания. Интересно е, че антивирусните свойства на лекарството, съчетани с противовъзпалителните му ползи, се изследват за различни приложения, включително за лечение на болестта на Крон и вирусен хепатит, което показва широкото му приложение при лечението на инфекциозни заболявания. Способността на нитазоксанида да се бори с различни инфекции, неговата безопасност и потенциалът за нови медицински приложения подчертават значението му за подпомагане на хората да поддържат здравето си в бъдеще срещу паразити и микроби, включително бактерии и вируси.

Отказ от отговорност

Настоящата статия е написана с цел обучение и повишаване на осведомеността относно обсъжданото вещество. Важно е да се отбележи, че обсъжданото вещество е вещество, а не конкретен продукт. Информацията, съдържаща се в текста, се основава на наличните научни изследвания и не е предназначена за медицински съвет или за насърчаване на самолечението. Препоръчва се читателят да се консултира с квалифициран медицински специалист за всички решения, свързани със здравето и лечението.

Връзки

1. Rossignol J. F. (2014). Нитазоксанид: първо в класа си широкоспектърно антивирусно средство. Антивирусни изследвания, 110, 94-103. https://doi.org/10.1016/j.antiviral.2014.07.014 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7113776/
2. Lloyd, A. E., Honey, B. L., John, B. M., & Condren, M. (2014). Възможности за лечение и съображения при чревни хелминтни инфекции. The Journal of pharmacy technology : jPT : официално издание на Асоциацията на фармацевтичните техници, 30(4), 130-139. https://doi.org/10.1177/8755122514533667 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34860931/
3. Galvan-Ramirez, M. L., Rivera, N., Loeza, M. E., Avila, X., Acero, J., Troyo, R., & Bernal, R. (2007). Nitazoxanide in the treatment of Ascaris lumbricoides in a rural zone of Colima, Mexico (Нитазоксанид при лечение на Ascaris lumbricoides в селска зона на Колима, Мексико). Списание по хелминтология, 81(3), 255-259. https://doi.org/10.1017/S0022149X07747466 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17594741/
4. Diaz, E., Mondragon, J., Ramirez, E., & Bernal, R. (2003). Епидемиология и контрол на чревните паразити с нитазоксанид при деца в Мексико. Американското списание за тропическа медицина и хигиена, 68(4), 384-385. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12875284/
5. Juan, J. O., Lopez Chegne, N., Gargala, G., & Favennec, L. (2002). Сравнителни клинични проучвания на нитазоксанид, албендазол и празиквантел при лечение на аскаридоза, трихуриаза и хименолепиаза при деца от Перу. Транзакции на Кралското дружество по тропическа медицина и хигиена, 96(2), 193-196. https://doi.org/10.1016/s0035-9203(02)90301-9 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12055813/
6. Romero Cabello, R., Guerrero, L. R., Muñóz García, M. R., & Geyne Cruz, A. (1997). Нитазоксанид за лечение на чревни протозойни и хелминтни инфекции в Мексико. Транзакции на Кралското дружество по тропическа медицина и хигиена, 91(6), 701-703. https://doi.org/10.1016/s0035-9203(97)90531-9 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9580117/
7. Rossignol, J.F., Lopez-Chegne, N., Julcamoro, L.M., Carrion, M.E., & Bardin, M.C. (2012). Нитазоксанид за емпирично лечение на педиатрична инфекциозна диария. Транзакции на Кралското дружество по тропическа медицина и хигиена, 106(3), 167-173. https://doi.org/10.1016/j.trstmh.2011.11.007 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22301075/
8. Doumbo, O., Rossignol, J.F., Pichard, E., Traore, H.A., Dembele, T.M., Diakite, M., Traore, F., & Diallo, D.A. (1997). Нитазоксанид при лечението на криптоспоридиална диария и други чревни паразитни инфекции, свързани със синдрома на придобитата имунна недостатъчност в тропическа Африка. Американското списание за тропическа медицина и хигиена, 56(6), 637-639. https://doi.org/10.4269/ajtmh.1997.56.637 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9230795/
9. Ortiz, J. J., Ayoub, A., Gargala, G., Chegne, N. L., & Favennec, L. (2001). Рандомизирано клинично проучване на нитазоксанид в сравнение с метронидазол при лечението на симптоматична жиардиаза при деца от Северно Перу. Фармакология и терапия на храносмилателната система, 15(9), 1409-1415. https://doi.org/10.1046/j.1365-2036.2001.01066.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11552913/
10. Escobedo, A. A., Alvarez, G., González, M. E., Almirall, P., Cañete, R., Cimerman, S., Ruiz, A., & Pérez, R. (2008). Лечение на гиардиаза при деца: еднократна доза тинидазол в сравнение с 3 дни нитазоксанид. Известия по тропическа медицина и паразитология, 102(3), 199-207. https://doi.org/10.1179/136485908X267894 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18348774/
11. Rossignol, J. F., Ayoub, A., & Ayers, M. S. (2001). Лечение на диария, причинена от Giardia intestinalis и Entamoeba histolytica или E. dispar: рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на нитазоксанид. Списание за инфекциозни болести, 184(3), 381-384. https://doi.org/10.1086/322038 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11443569/
12. Speich, B., Marti, H., Ame, S. M., Ali, S. M., Bogoch, I. I., Utzinger, J., Albonico, M., & Keiser, J. (2013). Разпространение на чревни протозойни инфекции сред деца в училищна възраст на остров Пемба, Танзания, и ефект на еднократните дози албендазол, нитазоксанид и албендазол-нитазоксанид. Паразити и вектори, 6, 3. https://doi.org/10.1186/1756-3305-6-3 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23289920/
13. Rodríguez-García, R., Rodríguez-Guzmán, L. M., & Cruz del Castillo, A. H. (1999). Eficacia y seguridad de mebendazol contra nitazoxanida en el tratamiento de Giardia lamblia en niños [Ефективност и безопасност на мебендазол в сравнение с нитазоксанид при лечението на Giardia lamblia при деца]. Revista de gastroenterologia de Mexico, 64(3), 122-126. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10532139/
14. Martínez-Rosas, V., Hernández-Ochoa, B., Morales-Luna, L., Ortega-Cuellar, D., González-Valdez, A., Arreguin-Espinosa, R., Rufino-González, Y., Calderón-Jaimes, E., Castillo-Rodríguez, R. A., Wong-Baeza, C., Baeza-Ramírez, I., Pérez de la Cruz, V., Vidal-Limón, A., & Gómez-Manzo, S. (2023). Nitazoxanide Inhibits the Bifunctional Enzyme GlG6PD::6PGL of Giardia lamblia: Биохимично и силиконово характеризиране на нова цел, която може да се лекува. International journal of molecular sciences, 24(14), 11516. https://doi.org/10.3390/ijms241411516 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37511272/
15. Sabatke, B., Chaves, P. F. P., Cordeiro, L. M. C., & Ramirez, M. I. (2022). Синергичният ефект на полизахариди от чай от лайка с нитазоксанид повишава ефективността на лечението срещу. Giardia intestinalis. Life (Базел, Швейцария), 12(12), 2091. https://doi.org/10.3390/life12122091 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36556456/
16. Cedillo-Rivera, R., Chávez, B., González-Robles, A., Tapia, A., & Yépez-Mulia, L. (2002). In vitro ефект на нитазоксанид срещу трофозоити на Entamoeba histolytica, Giardia intestinalis и Trichomonas vaginalis. Списание за еукариотна микробиология, 49(3), 201-208. https://doi.org/10.1111/j.1550-7408.2002.tb00523.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12120985/
17. Bernal-Redondo, R., Martínez-Méndez, L. G., Mendoza-Chavez, A., Velasco-Perales, D., & Chavez-Munguia, B. (2004). Оценка на in vitro ефекта на албендазол, метронидазол и нитазоксанид върху жизнеспособността и структурата на цистите на Giardia lamblia. Journal of submicroscopic cytology and pathology (Списание за субмикроскопска цитология и патология), 36(3-4), 241-245. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15906598/
18. Rocco, P. R. M., Silva, P. L., Cruz, F. F., Melo-Junior, M. A. C., Tierno, P. F. G. M. M., Moura, M. A., De Oliveira, L. F. G., Lima, C. C., Dos Santos, E. A., Junior, W. F., Fernandes, A. P. S. M., Franchini, K. G., Magri, E., de Moraes, N. F., Gonçalves, J. M. J., Carbonieri, M. N., Dos Santos, I. S., Paes, N. F., Maciel, P. V. M., Rocha, R. P., ... SARITA-2 investigators (2021). Ранна употреба на нитазоксанид при лека форма на болестта COVID-19: рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Европейското списание за дихателна техника, 58(1), 2003725. https://doi.org/10.1183/13993003.03725-2020 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33361100/
19. Medhat, M. A., El-Kassas, M., Karam-Allah, H., Al Shafie, A., Abd-Elsalam, S., Moustafa, E., Hassany, S. M., Salama, M., Abd Elghafar, M. S., Sayed, H., Badr, M., Kamal, D. T., Shamseldeen, A., Ossimi, A., Moaz, I., Esmael, H. E., Ezz Eldin, A. M., Ezzat, S., Abdelghaffar, H., & Abdelghaffar, K. (2022). Софосбувир/ледипасвир в комбинация или само нитазоксанид са безопасни и ефикасни лечения на инфекция с COVID-19: Рандомизирано контролирано проучване за промяна на предназначението на антивирусните средства. Арабско списание по гастроентерология : официално издание на Панарабската асоциация по гастроентерология, 23(3), 165-171. https://doi.org/10.1016/j.ajg.2022.04.005 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35690556/
20. Rossignol, J. F., & El-Gohary, Y. M. (2006). Нитазоксанид при лечение на вирусен гастроентерит: рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано клинично изпитване. Фармакология и терапия на храносмилателната система, 24(10), 1423-1430. https://doi.org/10.1111/j.1365-2036.2006.03128.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17081163/
21. Stelitano, D., La Frazia, S., Ambrosino, A., Zannella, C., Tay, D., Iovane, V., Montagnaro, S., De Filippis, A., Santoro, M. G., Porotto, M., & Galdiero, M. (2023). Антивирусна активност на нитазоксанид срещу MorbillivirusСписание за ерадикация на вируси, 9(4), 100353. https://doi.org/10.1016/j.jve.2023.100353 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38028567/
22. Goel, V., Jain, A., Sharma, G., Jhajharia, A., Agarwal, V.K., Ashdhir, P., Pokharna, R., & Chauhan, V. (2021). Оценка на ефикасността на нитазоксанид при неусложнен амебен абсцес на черния дроб (Evaluating the efficacy of nitazoxanide in uncomplicated amebic liver abscess). Indian journal of gastroenterology : официално списание на Индийското дружество по гастроентерология, 40(3), 272-280. https://doi.org/10.1007/s12664-020-01132-w https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33991310/
23. Glal, K. A. M., Abd-Elsalam, S. M., & Mostafa, T. M. (2021). Nitazoxanide versus rifaximin in preventing the recurrence of hepatic encephalopathy: A randomized double-blind controlled trial (Нитазоксанид срещу рифаксимин за предотвратяване на рецидиви на чернодробна енцефалопатия: Рандомизирано двойно-сляпо контролирано проучване). Journal of hepato-biliary-pancreatic sciences, 28(10), 812-824. https://doi.org/10.1002/jhbp.947 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33768619/
24. Abd-Elsalam, S., El-Kalla, F., Elwan, N., Badawi, R., Hawash, N., Soliman, S., Soliman, S., Elkhalawany, W., ElSawaf, M. A., & Elfert, A. (2019). A Randomized Controlled Trial Comparing Nitazoxanide Plus Lactulose With Lactulose Alone in Treatment of Overt Hepatic Encephalopathy (Рандомизирано контролирано проучване, сравняващо нитазоксанид плюс лактулоза със самостоятелна лактулоза при лечение на открита чернодробна енцефалопатия). Journal of clinical gastroenterology, 53(3), 226-230. https://doi.org/10.1097/MCG.0000000000001040 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29668561/
25. Zumaquero-Ríos, J. L., Sarracent-Pérez, J., Rojas-García, R., Rojas-Rivero, L., Martínez-Tovilla, Y., Valero, M. A., & Mas-Coma, S. (2013). Фасциолиаза и чревни паразитози, засягащи ученици в Атлиско, щата Пуебла, Мексико: епидемиология и лечение с нитазоксанид. PLoS пренебрегвани тропически болести, 7(11), e2553. https://doi.org/10.1371/journal.pntd.0002553 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24278492/
26. Rossignol, J. F., Kabil, S. M., El-Gohary, Y., & Younis, A. M. (2007). Nitazoxanide in the treatment of amoebiasis (Нитазоксанид при лечение на амебиаза). Транзакции на Кралското дружество по тропическа медицина и хигиена, 101(10), 1025-1031. https://doi.org/10.1016/j.trstmh.2007.04.001 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17658567/
27. Rossignol, J. F., Kabil, S. M., El-Gohary, Y., Elfert, A., & Keeffe, E. B. (2008). Клинично проучване: рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на монотерапия с нитазоксанид за лечение на пациенти с хроничен хепатит С, генотип 4. Фармакология и терапия на храносмилателната система, 28(5), 574-580. https://doi.org/10.1111/j.1365-2036.2008.03781.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18616643/
28. Favennec, L., Jave Ortiz, J., Gargala, G., Lopez Chegne, N., Ayoub, A., & Rossignol, J. F. (2003). Двойно сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване на нитазоксанид при лечение на фасциолиаза при възрастни и деца от северна част на Перу. Фармакология и терапия на храносмилателната система, 17(2), 265-270. https://doi.org/10.1046/j.1365-2036.2003.01419.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12534412/
29. Shawky, D., Salamah, A. M., Abd-Elsalam, S. M., Habba, E., Elnaggar, M. H., Elsawy, A. A., Baiomy, N., Bahaa, M. M., & Gamal, R. M. (2022). Нитазоксанид-базиран терапевтичен режим като ново лечение на инфекция с Helicobacter pylori при деца и юноши: рандомизирано проучване. Европейски преглед на медицинските и фармакологичните науки, 26(9), 3132-3137. https://doi.org/10.26355/eurrev_202205_28730 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35587063/
30. Shehata, M. A., Talaat, R., Soliman, S., Elmesseri, H., Soliman, S., & Abd-Elsalam, S. (2017). Рандомизирано контролирано проучване на нова тройна терапевтична схема, съдържаща нитазоксанид (NTZ), в сравнение с традиционната схема за ерадикация на инфекция с Helicobacter pylori. Helicobacter, 22(5), 10.1111/hel.12395. https://doi.org/10.1111/hel.12395 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28524341/
31. Abd-Elsalam, S., Kobtan, A., El-Kalla, F., Elkhalawany, W., Nawasany, S. E., Saif, S. A., Yousef, M., Ali, L. A., Soliman, S., Mansour, L., Habba, E., Soliman, H., Rizk, F., & Shehata, M. A. (2016). Двуседмично четирикратно лечение на базата на нитазоксанид като спасителна терапия за ерадикация на Helicobacter pylori: Опит в един център. Медицина, 95(24), e3879. https://doi.org/10.1097/MD.0000000000003879 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27310977/
32. Abaza, B. E., Hamza, R. S., Farag, T. I., Abdel-Hamid, M. A., & Moustafa, R. A. (2016). ОЦЕНКА НА ЕФИКАСНОСТТА НА НИТАЗОКСАНИД ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА КРИПТОСПОРИДИОЗА С ПОМОЩТА НА PCR ИЗСЛЕДВАНЕ. Списание на египетското дружество по паразитология, 46(3), 683-692. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30230765/
33. Toychiev, A., Navruzov, B., Pazylova, D., Davis, N., Badalova, N., & Osipova, S. (2021). Чревни протозои и хелминти при улцерозен колит и влияние на антипаразитната терапия върху протичането на заболяването. Acta tropica, 213, 105755. https://doi.org/10.1016/j.actatropica.2020.105755 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33188747/
34. Teran, C. G., Teran-Escalera, C. N., & Villarroel, P. (2009). Нитазоксанид срещу пробиотици за лечение на остра ротавирусна диария при деца: рандомизирано, единично сляпо, контролирано проучване при боливийски деца. Международно списание за инфекциозни болести : IJID : официално издание на Международното дружество по инфекциозни болести, 13(4), 518-523. https://doi.org/10.1016/j.ijid.2008.09.014 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19070525/
35. Rossignol, J. F., Kabil, S. M., el-Gohary, Y., & Younis, A. M. (2006). Ефект на нитазоксанид при диария и ентерит, причинени от видове Cryptosporidium. Клинична гастроентерология и хепатология : официално списание за клинична практика на Американската гастроентерологична асоциация, 4(3), 320-324. https://doi.org/10.1016/j.cgh.2005.12.020 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16527695/
36. Rossignol, J. F., Kabil, S. M., Said, M., Samir, H., & Younis, A. M. (2005). Ефект на нитазоксанид при персистираща диария и ентерит, свързани с Blastocystis hominis. Клинична гастроентерология и хепатология : официално списание за клинична практика на Американската гастроентерологична асоциация, 3(10), 987-991. https://doi.org/10.1016/s1542-3565(05)00427-1 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16234044/
37. Rossignol J. F. (2006). Нитазоксанид при лечение на криптоспоридиоза, свързана със синдрома на придобития имунен дефицит: резултати от програмата за състрадателна употреба в САЩ при 365 пациенти. Фармакология и терапия на храносмилателната система, 24(5), 887-894. https://doi.org/10.1111/j.1365-2036.2006.03033.x https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16918894/
38. Rossignol, J. F., Abu-Zekry, M., Hussein, A., & Santoro, M. G. (2006). Ефект на нитазоксанид за лечение на тежка ротавирусна диария: рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване. Lancet (Лондон, Англия), 368(9530), 124-129. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(06)68852-1 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16829296/
39. Rossignol, J. F., Hidalgo, H., Feregrino, M., Higuera, F., Gomez, W. H., Romero, J. L., Padierna, J., Geyne, A., & Ayers, M. S. (1998). Двойно "сляпо" плацебо-контролирано проучване на нитазоксанид при лечението на криптоспоридиална диария при пациенти със СПИН в Мексико. Транзакции на Кралското дружество по тропическа медицина и хигиена, 92(6), 663-666. https://doi.org/10.1016/s0035-9203(98)90804-5 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10326116/
40. Rossignol, J. F., Ayoub, A., & Ayers, M. S. (2001). Лечение на диария, причинена от Cryptosporidium parvum: проспективно рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на нитазоксанид. Списание за инфекциозни болести, 184(1), 103-106. https://doi.org/10.1086/321008 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11398117/
41. Xu, M., Yao, Z., Kong, J., Tang, M., Liu, Q., Zhang, X., Shi, S., Zheng, X., Cao, J., Zhou, T., & Wang, Z. (2024). Антипаразитният нитазоксанид потенцира колистина срещу резистентни към колистин Acinetobacter baumanniiи Escherichia coli in vitro и in vivo. Микробиологичен спектър, 12(1), e0229523. https://doi.org/10.1128/spectrum.02295-23 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38032179/
42. Shamir, E. R., Warthan, M., Brown, S. P., Nataro, J. P., Guerrant, R. L., & Hoffman, P. S. (2010). Нитазоксанид инхибира производството на биофилм и хемаглутинацията от ентероагрегативни щамове Escherichia coli чрез блокиране на сглобяването на фимбриите AafA. Антимикробни средства и химиотерапия, 54(4), 1526-1533. https://doi.org/10.1128/AAC.01279-09 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20086145/
43. Guga, G., Houpt, E. R., Elwood, S., Liu, J., Kimathi, C., Mosha, R., Temu, M., Maro, A., Mujaga, B., Swai, N., Pholwat, S., McQuade, E. T. R., Mduma, E. R., DeBoer, M. D., & Platts-Mills, J. (2023). Impact of azithromycin and nitazoxanide on the enteric infections and child growth: Findings from the Early Life Interventions for Childhood Growth and Development in Tanzania (ELICIT) trial (Въздействие на азитромицин и нитазоксанид върху чревните инфекции и растежа на децата: Резултати от проучването ELICIT (Ранни интервенции за растеж и развитие на децата в Танзания)). PloS one, 18(12), e0294110. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0294110 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38127924/
44. Kaul, G., Akhir, A., Shukla, M., Rawat, K. S., Sharma, C. P., Sangu, K. G., Rode, H. B., Goel, A., & Chopra, S. (2022). Нитазоксанид потенцира линезолид срещу резистентен към линезолид Staphylococcus aureus in vitro и in vivo. Списание за антимикробна химиотерапия, 77(9), 2456-2460. https://doi.org/10.1093/jac/dkac201 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35748613/
45. Tchouaffi-Nana, F., Ballard, T. E., Cary, C. H., Macdonald, T. L., Sifri, C. D., & Hoffman, P. S. (2010). Нитазоксанид инхибира образуването на биофилм от Staphylococcus epidermidis чрез блокиране на натрупването върху повърхности. Антимикробни средства и химиотерапия, 54(7), 2767-2774. https://doi.org/10.1128/AAC.00901-09 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20404119/
46. https://www.accessdata.fda.gov/drugsatfda_docs/label/2021/021497s017lbl.pdf
47. Stockis, A., Allemon, A. M., De Bruyn, S., & Gengler, C. (2002). Фармакокинетика и поносимост на нитазоксанид при хора, използващи единични възходящи перорални дози. International journal of clinical pharmacology and therapeutics, 40(5), 213-220. https://doi.org/10.5414/cpp40213 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12051573/

Stockis, A., De Bruyn, S., Gengler, C., & Rosillon, D. (2002). Фармакокинетика и поносимост на нитазоксанид при човек по време на 7-дневно дозиране с 0,5 g и 1 g b.i.d.. International journal of clinical pharmacology and therapeutics, 40(5), 221-227. https://doi.org/10.5414/cpp40221 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12051574/